КЗК разследва най-често големите търговски вериги, показва още анализ на Института за пазарна икономика

Точно 34% от обществените поръчки, които са проведени в България през 2023 г., са били само с един участник. Подобен е процентът средно и в ЕС – 37%. В България, обаче, прякото договаряне, чрез което обикновено се избягва Закона за обществените поръчки (ЗОП), достига 23%, докато средното за ЕС е 5%. Това съобщиха от Института за пазарна икономика на събитие, посветено на ролята на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в защита на пазара и конкуренцията. Според ИПИ е нужно да се обърне по-голямо внимание на дейността на КЗК и действията й, които предопределят пазарните процеси и цените.

Съставът на Комисията за защита на конкуренцията е назначаван при редовното управление на ГЕРБ и мандатът й изтичаше през юни 2021 г. Тогава обаче беше удължен извънредно с още две години, които изтекоха през юни 2023 г. Вече година и половина обаче парламентът не избира нов състав.

Липсата на конкуренция в обществените поръчки беше констатирана и в доклад на Министерството на финансите под ръководството на Асен Василев. Той изследваше процедурите в 27-те най-големи общини възложители и показа, че 58% от всички поръчки са възложени или в състезание с един кандидат, или на такова, в което всички освен един са били отстранени. Това отговаря на 64% от всички средства, разпределени през поръчки.

Обществените поръчки
Според Петя Георгиева, икономист в ИПИ, поръчките с един участник би трябвало да достигнат средно 10-20%, за да може да се гарантира нормален пазар.

По принцип ЗОП дава възможност на възложителите да прекратят поръчката и да започнат нова процедура, когато се яви само един участник, за да гарантират прозрачност и конкуренция, но това много рядко се случва.

Георгиева отбеляза още, че в проведените процедури има голям брой изключения, които дават възможност на възложителите да избегнат закона – например те се позовават на националната сигурност или на интересите на гражданите и продължават процедурата.

През 2023 г. са били проведени 23 хил. обществените поръчки на стойност над 23 млрд. лв., което надхвърля 10% от БВП. Около 8% от поръчките се обжалват в КЗК и през миналата година са били подадени 1500 жалби. Анализът показва, че 57-67% от жалбите остават без уважение от комисията.

ИПИ са изследвали възложителя с най-голям брой жалби – агенция “Пътна инфраструктура”, която е провеждала поръчки на стойност между 470 млн. и 7 млрд. лв. Само при нея 67% от процедурите се обжалват в КЗК.

Бавната антимонополна работа
От правна гледна точка решенията на КЗК в антимонополната й работа са издържани, но пък поставят много въпроси за тяхната житейска правдивост, става ясно от анализите.

В периода 2019 – 2023 г. КЗК има 570 решения по Закона за защита на конкуренцията, като най-много, 255, са за забрана на нелоялната конкуренция и 183 са за концентрация на предприятия, само 21 дела са за злоупотреба с монополно или господстващо положение – 21.

От 183 дела за концентрация, има само две забрани и те са известни на всички – забраните за продажба на ЧЕЗ и Дунарит, има и една санкция, че фирмата не е уведомила комисията за действията си предварително, коментира Зорница Славова. Според анализа в 90% от случаите КЗК решава, че от концентрацията няма да настъпят вредни последици за пазара или не е необходимо да разглежда сделката, защото няма концентрация.

За 5 години са наложени над 30 млн. лв. глоби за подвеждаща реклама, като те зависят от приходите на рекламодателя. В ½ от случаите, в които са гледани сигнали за такава реклама, не е установено нарушение.

ИПИ смята, че процедурите за доказване на картелни споразумения са бавни и обикновено не доказват нищо. Процедурата за разследване на пазара на олио, например, е продължила повече от две години, тези за пазарите на яйца и млечни продукти продължават.

Освен това КЗК има предпочитани ответници и обикновено, когато по медиите има съобщения за рязко поскъпване на някакви хранителни стоки, КЗК започва да проверява големите търговски вериги, през които обаче минава само ⅓ от търговията на дребно в страната.

“КЗК има непропорционална фиксация върху търговските вериги, докато ⅔ от пазара остават извън полезрението й”, смятат от ИПИ.