Състав на Административния съд – Русе отмени по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Русе решение № N-112/11.06.2026 г. на Ръководителя на Управляващ орган на ОПОС 2014–2020, с което на дружеството е определена финансова корекция в размер на 2 326 456,82 евро — 25% върху поисканите за възстановяване разходи, приети за допустими за финансиране по програмата. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Ставката под въпрос е от хардуърна поръчка за инженеринг на обект „Реконструкция на ВиК мрежи в гр. Русе“, обособена позиция № 2 — „Етап ІІ – Реконструкция на главни и второстепенни водопроводни клонове“. Проектът се финансира по Оперативна програма „Околна среда“ 2014–2020 по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, със средства от ЕСИФ по Договор № С-2019-0021-2/12.02.2021 г. с ДЗЗД „ВиК Средна кула – 2019“.

Съдът е критикувал самия подход на проверяващия орган. Управляващият орган на ОПОС е извършил множество проверки на процесната обществена поръчка, при които с изключение на първата всички са следвали след получаване на одитен доклад от ИА ОСЕС. Предметът на всяка проверка е бил едни и същи документи — документацията по поръчката, съдържанието на офертите и работата на комисията, обосновала избора на изпълнител, а при всяка следваща проверка е правен пореден анализ на едни и същи материали с установяване на ново и ново нарушение.

Съдът е отбелязал конкретен пример: решението на УО на ОПОС от 11.08.2023 г., разгледано по адм. д. № 492/2023 г. на АдмС – Русе, и оспорваното решение от 2026 г. касаят един и същ документ — времевия график, представен от участника, избран за изпълнител по обособена позиция № 2, и съответствието му с изискванията на възложителя. „Житейски нелогично е след като се проверява един документ за съответствие с определени изисквания, първоначално да се установи едно несъответствие и едва три години по-късно да се установи друго несъответствие“, се посочва в мотивите.

Съдът е разграничил две институции. По практиката на ВАС по един и същ проект могат да бъдат извършени повече от една проверки от УО и при установени различни нередности същите да представляват отделни основания за определяне на финансови корекции с отделни решения — без ограничение в срока за издаването им, при съобразяване с четиригодишния давностен срок по чл. 3, § 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95, на който бенефициентът може да се позове, и при спазване на изискването по чл. 72, ал. 4 от ЗУСЕФСУ за некумулиране на отделните финансови корекции.

В конкретния случай обаче магистратите преценили извода на УО на ОПОС. Според съда става дума не за инцидентен пропуск при проверка, а за установена практика, при която периодично се преразглеждат вече проверени документи и се установяват нови нарушения. „Недобросъвестно упражняване на правомощия от страна на административния орган и липса на последователност и предвидимост в действията му“ — така формулира съдът своето заключение. По думите му не се касае за установяване на нарушения, свързани с различни етапи от поръчката, а за двукратна проверка на една и съща оферта по отношение на съответствието ѝ с изискванията на възложителя, при всяка от проверките с констатирано различно несъответствие. Икономическите оператори се поставят в положение на несигурност относно становището на административния орган по едни и същи факти и обстоятелства.

Отделно съдът е преценил и материалния закон. Финансовата корекция е наложена по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ — налице на нередност, представляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасяне на вреда на средствата от ЕФСУ. Съдът е приел, че тази разпоредба не е приложена правилно.

Решението е и с ефект на признаване за отговорност пред бюджета: Министерството на околната среда и водите – София е осъдено да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Русе сума в размер на 57 869,40 евро разноски по делото.

Решението е от изключително значение за риска от финансови корекции по обществени поръчки. То поставя конкретни граници на повторната проверка на вече оценени документи: ако проверяващият орган преразглежда един и същ материал и при всяка проверка открива ново нарушение, рискът за възложителя преминава от процедурна несигурност към недобросъвестно упражняване на правомощия. За всички бенефициенти по програми, финансирани от европейски фондове, това е сигнал за необходимостта от последователен, изчерпателно мотивиран подход при всяко проверка — и за риска от непоследователни практики при преразглеждане на вече одобрени документи.