Одитният доклад на Сметната палата за периода 01.01.2020 – 31.05.2026 г. констатира съществени пропуски в ръководството на Агенция „Пътна инфраструктура“ при поемане на договорни задължения, подписване на спомагателни съглашения и разплащане на извършени работи. За одитирания период агенцията е сключила договори за обща стойност над 18,2 млрд. лв. при разходна база от 11,4 млрд. лв. — задължения, надвишаващи наличното финансиране с 6,8 млрд. лв.
Докладът, предоставен на Народното събрание и оповестен на 30 октомври 2026 г., изгражда картина на системен проблем в планирането и контрола на обществените поръчки в най-големия пътен разпоредител. Сметната палата се спира на три основни констатации: поемане на задължения при стеснен финансов запас, редовно надвишаване на прогнозните стойности и нарушения при индексацията на цените.
По първата констатация разликата не е само количествена, а структурна. Размерът на поетите договорни задължения надвишава разходния запас на агенцията с почти 60%, което обвързва бюджетен запас за общо 11 години и 2 месеца — почти четири години и два месеца извън одитирания интервал. Агенцията е вторичен разпоредител с бюджет към министъра на регионалното развитие и благоустройството, а поради дефицита на средства по бюджета на Министерството на регионалното развитие са отпуснати 1,6 млрд. лв. като спомагателни разноски по бюджетна стратегия „Рехабилитация и създаване на пътната инфраструктура“, от които 1,2 млрд. лв. са за настоящи поправки и поддържане.
Втората констатация засяга спомагателните съглашения. От общо 213 договора за поддръжка на републиканската пътна мрежа при 139 са подписани спомагателни съглашения за увеличение на общата стойност с 5,6 млрд. лв. — 78% над първоначално планираната стойност. По 64 договора за ново строителство с обща планирана стойност 4,8 млрд. лв. са одобрени спомагателни съглашения за 1,9 млрд. лв. Отделни случаи са особено показателни. За договор с първична планирана стойност 18,7 млн. лв. са подписани спомагателни съглашения за 293 млн. лв. плюс спогодби за индексация и споразумяване на вземания за близо 84 млн. лв. — общо над 396 млрд. лв., или над 21 пъти надвишаване на началната стойност. Съвместната инспекция на МФ и Министерството на регионалното развитие е установила, че 315 млн. лв. от разноските (98,6%) са за дейности по главен ремонт, реорганизация и ново строителство, които изцяло извън предмета на договора за настоящо и зимно поддържане. Друг договор за 28 млн. лв. е достигнал поети задължения и фактурирани действия от близо 424 млн. лв.
Третата констатация е за индексацията по механизма, въведен през 2022 г. АПИ е сключила 56 спогодби на обща стойност близо 1,1 млрд. лв., от които към 30.06.2026 г. са изплатени малко над 761 млн. лв. Одиторите установяват систематични законови нарушения: спогодбите са подписвани с 24-месечен период за заплащане и уговорка за „бъдещо преструктуриране на бюджета“, без налични или планирани средства по бюджета на агенцията; въпреки разпореждане на Министерството на регионалното развитие от 2023 г. е използвана индексация по договори с прекъснато деяние; не са налични актуални вътрешни правила за прилагане на методиката, след като старите от 2022 г. са анулирани през март 2024 г. При проверка на договорите са открити несъответствия със ЗОП, в един от случаите с незаконосъобразно контрактувани и изплатени близо 1 млн. лв. повече от законно допустимото.
Отделно място в доклада заемат сроковете за разплащане. Липсва регламентиран оптимален период, в който управителният съвет на АПИ да се произнесе по документите, което води до забавяне с години на разплащанията за вече осъществени действия. Към средата на 2026 г. инспекторите са открили неодобрени документи от 2022, 2024 и 2025 г. — тестaни и подписани от съответните регионални пътни управления, но нестигнали до окончателно разглеждане. Липсата на ясни и справедливи критерии за приоритизизиране при разплащането създава риск от субективно предимство на отделни изпълнители, струпване на лихви за просрочие и водещи до търговски каузи. Сметната палата е констатирала и риск от повторно възлагане и разплащане на едни и същи действия, които вече са в гаранционен период.
Докладът отбелязва също отклонение от правилото на настоящото начисляване по Закона за счетоводството. Министерството на финансите е квалифицирало метода на АПИ — разходите и отговорностите да се признават едва след издаване на фактура — като „съществено отклоняване“ от чл. 26, ал. 1, т. 4. В резултат на одитните процедури и писмените методически инструкции на МФ при проверката на Годишния финансов доклад на Министерството на регионалното развитие за 2025 г. са направени счетоводни корекции за 1,5 млрд. лв., обхващащи 1 017 неодобрени документи за настоящ ремонт и поддръжка в размер на близо 1,2 млрд. лв., неосчетоводени индексации за 312,5 млн. лв. и лихви за близо 6,2 млн. лв.
Сметната палата извежда и обобщаващ извод: вътрешните правила, документооборотът и контролът върху обществените поръчки и договорите за ремонт и поддръжка на пътища в АПИ са непълни, ненавременно обновени и неефективни. За възложителите и изпълнителите по пътни поръчки практиката е показателна по няколко линии: риск от незаплащане на реално извършени работи, работа без покритие в бюджета на разпоредителя, разрастване на стойността на договорите през спомагателни съглашения и индексни механизми, и отговорности, които се пренасят върху държавния бюджет след одит.